Патологична омраза към гейовете и лесбийките

Базирано на книгата “Homophobia: Description, development, and dynamics of gay bashing” (1998) от д-р Мартин Кантор, американски психиатър-психоаналитик.

Омразата към гейовете, лесбийките и бисексуалните хора не е нормално явление. Много хетеросексуални хора изпитват дискомфорт, когато се повдигне темата за хомосексуалността. Въпреки това, много от тях се образоват (от любопитство или защото имат близки и приятели, които са хомосексуални) и привикват да търпят и дори да изпитват симпатия или съчувствие към хомосексуалните хора. За други хора това е невъзможно. Те чусвтват необходимост да мразят и напдат (с думи или дела) хомосексуалните граждани и се борят да ограничат техните права. По-долу са описани някои от умствените заболявания, които водят до такава омраза. Депресията, параноята, психопатичното използвачество и натвапливата невроза са отлични примери. Това не означава, че всеки депресиран човек, праноик или психопат мрази и напада гейове и лесбийки. Вярно е, обаче, че силната непрязън към тях обикновено е резултат от едно, две или повече от изброените по-долу отклонения:

Депресия
Хората с депресия се чувстват самотни и малоценни. Те не намират утеха в близките си, защото близките им са ги напуснали, третират ги лошо, или самите депресирани нямат способността да се сближават и да търсят комфорт във взаимоотношенията с близки хора. Депресираните хора мразят гейовете и лесбийкие, защото хомосексуалността неизбежно ги кара да си мислят за човешки взаимоотношения, за близост и за сексуалност. Идеята, че гейовете може да имат човешка близост помежду си и да се наслаждават на секс помежду си кара депресирания мъж или жена да завижда. "Как така може аз, хетеросексуален мъж, да се чувствам като едно нищожество, да нямам приятелка и да съм импотентен, пък тези педерасти да се кефят и да се ебат? Как е възможно аз да съм лош съпруг и бракът ми да пропада, пък педерастите да се женят един за друг и да са щастливи?" Тази зявист кара депресирания да отправя нападки към “обратните”. Като се опитва да убеди околните, че хомосексуалните хора са нищожества, депресираният човек се опитва да убеди себе си, че той самият не е нищожество.

Параноя
Хората с параноя виждат в околните собствените си нежелани помисли и желания. Например, мъжът с параноя не може да признае сам пред себе си, че е загубил работата си, понеже е неспособен да постигне разбирателство с колегите си, понеже е некомпетентен и мързелив, или просто поради злощастно стечение на обстоятелствата. Това би означавало той да се почувства слаб. Не, причината е във външни фактори: колегите са заговорничили да уронят престижа му, правителството го подслушва и саботира всеки негов ход, извънземните са имплантирали датчик, който му пречи да взима правилни решения, и т.н. Параноичните хора мразят хомосексуалните лица, понеже те виждат в тях собстените си хомосексуални настроения. Някои хотеросексуални индивиди понякога имат хомосексуални фантазии, но това не ги притеснява. Параноичните хора са или прикрити хомосексуалисти, или хетеросексуални хора, които не могат да понасят собствените си хомосексуални чувсва и фантазии. Те проектират своята омраза към собствената си хомосексуалност върху хомосексуалните хора и решават, че хомосексуалните хора са техни врагове, които заговорничат да съсипят хетеросексуалното общество.

Използвачество (психопатия)
Някои хора открито изявяват омраза към гейовете и лесбийките не защото искрено ги мразят, а защото по този начин могат да манипулират и използват тях самите или околните. Например, безскрупулни политически лидери, след като не успеят да помогнат за решаването на икономическите и обществени проблеми в своята държава, биха се опитали да повишат занижения си рейтинг като атакуват правата на гейовете. По този начин тези политици печелят гласовете на депресирани, параноични и натрапливо-невротични гласоподаватели. Те не изпитват чувство за вина, че са причинили страдание на хомосексуалния контингент и на хомосексуалните подрастващи, като ги атакуват и лишават от права. Тази липса на емпатия и този вид използвачество са признак на психопатия. Психопатът не се интересува от правата на ближните, а само от собственото си облагодетелстване. За психопата също така е от главно значение да се чувства недосегаем, ненараним и всесилен. Не е случайно, че властта и бизнесът често привличат хора с психопатични черти, тъй като тези професии създават усещане за контрол и всесилие и в същото вереме предоставят възможности за използвачество и корупция. За да изгидне себе си, психопатът не би се поколебал да стъпче хората от малцинствата, били те гейове, имигранти, роми, и т.н.