Било е време, когато хората са надписвали картички, предназначени специално за този случай – Новата година. Ако не ги бивало много по писането на стихове се изразявали в проза, но това сега вече е отживелица и е било много отдавна, когато хората са били прости. Ако приятелката ви е простачка и вие не сте с висше образование също можете да прибегнете до това банално средство. Обаче, желаете ли да сте оригинален, да развълнувате истински не кой знае колко чувствителната ви приятелка (приятелките в днешни дни са много коравосърдечни и е трудно да ги развълнуваш), желаете ли да я спечелите или запазите завинаги, или пък просто да проявите нестандартно мислене, или пък да я уважите като същевременно запазите мъжкото си достойнство – едно толкова деликатно съчетание, въобще в тези и всички останали случаи обикновено се пише това:
Може да звучи нескромно, П.П. Склонен съм да се направя на 1 Януари 1999 г. |
 |
Какви ли възвишени чувства са породили този изказ-документ. Какво е искал да каже авторът? Въобще какво е искал авторът? На този и други парещи съзнанието ни въпроси ще се опитаме да дадем отговор в следващите няколко реда
.Първото нещо, което се забелязва и с невъоръжено око е, че авторът не само е искал да каже нещо, а е искал и да го напише на хартия, защото човешката памет е несигурен и нетраен носител на информация – след време един си спомня едно, друг – друго, или пък въобще никой нищо не си спомня... Но хартията би могла, при подходящо внимание, да пази вечно. И очевидно авторът е искал да каже нещо много мъдро, което трябва да се запомни, затова той го е увековечил на лист хартия, който дарява на приятелката си на Нова Година, вместо подарък. Тук е мястото да отбележим и че този лист е единствен, подарен на този празник, така че акцентът е още по-акцентиран. За да бъдем максимално обективни, трябва да споменем и две малки забележки, които донякъде разклащат на места
нашата теза, но трябва да бъдат отбелязани:Първо, наистина написаното е с молив, който лесно може да се изтрие или размаже... но не и ако притежателят го пази добре! Възможно е авторът да не е разполагал с химикалка!? Въпреки че му подарих наскоро такава!? Тогава може би нарочно е ползвал молив!? Но защо ли??! Дали защото не е бил съвсем сигурен в себе си? Или защото е строителен инженер по професия – човек, който борави главно с моливи?..., дали строителните инженери... Както и да е! Защо молив? – на този въпрос може би никога няма да получим отговор. Дали пък да не го попитам? Това не би променило нищо, тъй като фактът че е написано с молив, ни най-малко не пречи на съхранението на въпросното писмо, тъй като то вече е снимано с копирна машина, което променя както тиража му, така и физическия и химическия състав...
Второ, наистина, до пет дена, то бе последвано от други две писмени излияния: една малка картичка с романтичните слова "Обичам те! Ако възникне недоразумение, знай че то е от лошата комуникация, и си прочети това. Обичам те сега и завинаги! Твой /подпис
/." и още един лист хартия във вид на декларация, още по-прочувствен, който колкото и да се опитваме да бъдем обективни и безпристрастни наблюдатели, не можем да си позволим да цитираме, тъй като това би ни разсополявило; но последният – т.нар. декларация, бе получена след вземането на известна сума пари безсрочно, безлихвено и прочее.И не забравяйте най-важното – новогодишното послание се поднася заедно с червена роза след бурен скандал, бой и въргаляне по пода, издавайки пронизителни крясъци.
Естествено, няма да навреди и ако пуснете и майка си (свекървата) в действие. Тя може да се облече
като мажоретка и да ви "cheer"-ва както се казва, на български - да вика за вас.
* * *
Лексикалният анализ на текста би могъл да даде представа за личността и психиката на автора, дори за тези, които не го познават и дори за тези, които си мислят, че го познават.
В текста се наблюдава много авангардно съчетаване на неприлични думи с изтънчени литературни изрази. Прави впечатление честата употреба на думата путка. Наистина тази дума няма много синоними и не всеки, та било то и с висше образование, би могъл да я замени с нещо не толкова демонстративно вулгарно. Но тук думата путка е използвана символично, тя участва в израза правя се на путка. Не, авторът не търси романтика, нито дори еротични внушения в думата путка. Той явно цели да постигне погнуса. Към лирическия герой, т.е. към себе си. Това би могло да се обясни с някакво интензивно влечение към самоунижаване – хитра техника, предизвикваща съчувствие и умиление.
В цялото изложение долно вулгарният стил се редува с патетични и прочувствени шаблони:
... путка ... - ... семейството и съвестта си ...
... искрено твой ... - ... осереш ...
Противопоставянето на цинизми с морални ценности в едно изречение постига своята цел – да създаде една своеобразна каша от емоции – положителни и отрицателни, едно бойно поле, един боксов ринг, на който читателят бива удрян ту от брутални и жестоки обекти, ту от лирически отклонения и възвишени идеали. Читателят бива лашкан като топче за пинг-понг, докато попадне... къде? Това никой не знае. Изходът е напълно случаен.
...
А как са подредени мислите в творбата? Дали те са нахвърляни безразборно и безцелно, каквото е първоначалното лъжливо впечатление? Не! При по-задълбочено изследване на сюжета лесно се забелязва градацията на чувствата. Та какво е една творба без градация? Градацията вилнее още от самото начало, преминавайки като тайфун през цялото изложение, докато естествено отвращението достига своята кулминация в края – в послеписа.
...
Първото изречение е много важно – то въвежда читателя в темата и от него зависи дали останалото ще бъде прочетено или ще бъде скъсано и захвърлено. Затова първото изречение трябва да е кратко и да изразява най-същественото, т.е. да мотивира читателя защо трябва да прочете останалото. Затова авторът избира да говори за себе си и за собствената си значимост в обществото и на други места, такава каквато той я вижда затваряйки очи, т.е. абсолютно обективно и безпристрастно, ако се абстрахираме от нашите собствени субективни познания за вселената и нещата въобще. Измежду трите степени на звучене: скромно-нескромно-нахално, той избира златната среда, проявявайки се като умерен нарцисист, обръщайки внимание на себе си и на читателя към своята красота. Не случайно той се самоопределя като "най-хубавото нещо, което някога ти се е случвало". Това показва дълбоки познания за живота на читателя в пространството и времето – той познава не само миналото, но и бъдещето на обекта: "...и тогава ще съжаляваш..." - Заплаха или пророчество?... Ясновидство?... Жажда за мъст?... Или може би проклятие? - Това само времето ще покаже.
...
Обърнете внимание на послеписа. Тук авторът концентрира същността на посланието, тука се крие целта – взаимното помирение, вълшебният миг, в който враговете ще си подадат ръка и влюбените ще се прегърнат и ще се сдобрят. Дори самият послепис не е означен както обикновено с
PS (post scriptum), а е изписан на кирилица "П.П." (после-пис) с две големи П-та, които внушават темата – вулгарните Путка и Путки, посочени в самия послепис. Може да се каже, че внушението на творбата е не само литературно, но и графическо, визуално. Двете П-та са езика на подсъзнанието – те не само извличат от авторовото подсъзнание обекта путка (и то удвоен и умножен), но го имплантират директно в подсъзнанието на читателя. И така се развихря една интензивна инвазия на ниво подсъзнание, която може да бъде много опасна и смъртоносна. Една уважаваща себе си цензура никога не би допуснала това да достигне до широкиата публика....
В заключение остава да кажем, че днешните младежи не знаят как да се обичат. Любовта не е едно вечно глупеене и зяпане влюбено в очите или пък държане за ръка и разхождане из парковете. Любовта изисква жертви, емоции, битки, сражения, сеч... Голямата, вечната любов се гради на гнусотии, цинизми и новогодишни любовни послания. Тя трябва да се отстоява със зъби и нокти, които да се забиват колкото се може по-често във врата на другия. Така когато той бъде доволно нахапан, не би могъл да се отскубне, нито дори да си помисли за нещо друго и с нетърпение ще очаква Новата година, а с нея и вашето новогодишно любовно послание, което да го понесе в облаците, и дори по-нагоре, и да го запрати в щастието и благоденствието на вечността... Там, където цари една вечна веселба.