География

Климат

Хижи

Снимки

ГЕОГРАФИЯРодопите се намират в южната част на България. Простират се между Горнотракийската низина на север и Беломорската низина на юг. По-голямата част от планината се намира на територията на Р България, а по-малка - в Гърция. Площа и е 14737 кв.км. със средна надморска височина 785м. Морфографски планината се дели на Западни и Източни Родопи. Западните са по-високи, с типично планински релеф, докато Източните са хълмисти и сравнително по-ниски. Тук ще обърна внимание само на Западните Родопи.
Западните Родопи се ограничават на запад от долината на река Яденица, седловината Юндола (1375м.), Аврамова седловина (1295м.) и долината на река Дрещенец. На изток - от долината на река Скаличица, седловината Китката (35м.), долината на река Боровица, долината на река Върбица и седловината Три камъка (източно от Златоград). Средната надморска височина на Западните Родопи е 1150м. Те се характеризират с високи билни заравнености, дълбоки речни долини и обширни тектонски котловини. Десните притоци на Марица се врязват дълбоко в планината, което обуславя асиметричния и облик - дълги дялове и ридове на север, и къси, с незначителни размери на юг. Дълбоката долина на река Въча разделя Западните Родопи на две части (западна и източна).
ЗАПАДНА част - Велишко-Виденишкият дял - вододелно било между Марица и Места. Има посока северозапад-югоизток- от Аврамова седловина до границата с Гърция. Има дължина над 70км. с най-висок връх Сребрен (1901м.). Други известни върхове са Голяма Сюткя (2186м.), Черновец (1834м.) и Баташки снежник (2082м.). В този дял има малко хижи и слаба туристическа маркировка. Интересни обекти в тази част са: карстовия извор "Клептуза" във Велинград, язовирите "Доспат" , "Широка поляна" и "Голям Беглик", природния резерват "Кастраклии" до хижа "Орфей", Триградското и Буйновското ждрела, пещерите "Дяволското гърло" и "Ягодинска пещера". На изток след реките Девинска и Мугленска започва
ИЗТОЧНАТА част - състояща се от Периликския и Преспанския дялове. Периликския дял обхваща най-високата част от Родопите. От главното му било излизат четирите най-големи вододелни била в тази част на планината. Най-високия връх в този дял е Голям Перелик (2191м.), това е и най-високия връх в Родопите. В тази част има много повече хижи и туристически спални. Дялът обхваща Букова планина, Чернатица и Добростанския масив. Освен Голям Перелик други големи върхове са Голям Персенк (2093м.), Чаева чука (1826м.) и Снежанка (1926м.). На изток от седловината Рожен се издига Преспанския дял с най-висок връх Преспа (2001м.). Дялът обхваща Радюва планина, Крушовска планина, Градище планина, Гордюва чука, Новаковски балкан, Момчиловски рид, Кайнадински рид, Жълти дял и Устренски рид. Най-източните части на Преспанския дял нямат хижи и туристическа маркировка и не се посещават от туристи, но се отличават със специфична дива красота.

КЛИМАТ Климата на Родопите е силно повлиян от близоста на Средиземно море и голямата широчина на планинската верига. Западните Родопи се характеризират с по-хладен планински климат, докато Източните имат по-сух и по-топъл климат. Западните Родопи се отводняват от реките Марица, Арда и Места и техните многобройни притоци. Максималните валежи тук са през месеците май и юни, а през зимата има дълбока снежна покривка. Характерно за зимния период е че валежите са обилни и има бързо натрупване на сняг. Най-благоприятно време за туризъм е лятото и началото на есента.

По-подробна информация за изходните пунктове на Западни Родопи можете да прочетете на страницата за
маршрутите.

---