|
Демокрацията
е възможна.
Надеждите в началото
на деветдесетте години: - Демокрацията е възможна. Възможно е да работиш
и печелиш свободно. Слави и аз приехме буквално лозунгите на
времето.
Слави беше овчар в стопанството на село Елов дол. Аз му помагах. Двамата изкарахме зимата със стадата и когато стана време да подновим договора със стопанството, вече бяхме взели решение: Заедно със съдружниците си отделихме 150 овце - колкото струва едногодишният ни труд и станахме частници.
Теглихме кредит. Взехме под аренда общинско място в Перник и построихме магазин със закусвалня - 172 кв.м /решение за строеж, сметна документация, опис и снимка/
В началото на деветдесетте години частниците не бяха на почит. Трудно намерихме място за овчарниците. Кметството ни местеше и ходехме пеша със стадата. Накрая се установихме край рекичката до открития рудник. Излезе Законът за земята и властите сякаш забравиха за нас. Имахме наследствени земи. Предстоеше връщането им. Вече не ни закачаха. Изградихме овчарниците. Работата потръгна и стигнахме до отглеждане на 1 000 животни и птици. Започнахме да изплащаме заема. Купихме камион от Шумен.
В магазина и закусвалнята ще се продава мляко и месо от собствената ферма - Планът ни работеше. Игрална студия "Боянаа" засне документален филм за нас, частниците.
.
Конкуренция по пернишкирр
Търговският
комплекс беше подпален /снимка/.
Слави лежа пребит с шест шева в местната болница. Фермата беше срината.
Като с месомелачка, с булдозери бяха смляни животните и птиците. Медиите
отразиха новината за убийствата край Перник.
 |
. |
"Аризонска мечта"...
Благодарение на публикациите в медиите случаят беше известен и се знаеше, че двамата със Слави нямаме вина за унищожаването на вложените пари. Написахме молба за опрощаване на заема и тя бе удовлетворена. Доказателство, че кредитът е опростен и нямаме задължения към държавата бе фактът, че полицейските и митническите власти приеха документите ни без никакви спънки и през 1994 г. двамата заминахме за Америка.
Наистина терорът над нас не остана скрит за посолствата в България и когато се обърнахме за помощ към посолството на САЩ в България, без затруднения получихме всички необходими документи за емиграция в САЩ. На изпроводяк, посланикът на САЩ лично ни стисна ръцете. На 3ти януари 1994 г. пристигнахме в Аризона.
По това време все още не съществуваха зелени карти. Минахме през всички задължителни процедури в Емигрантската служба и получихме необходимите документи за престой и работа в САЩ. По-късно издържахме и интервютата за зелени карти. Работихме в Аризона 2 години и десет месеца. Запознахме се с американци, между които и конгресмени. Те станаха свидетели на това, което ще разкажа по-долу:
.
