Ние от Шаровитица

Врачански лозарски истории, разказани от Димитър Марков

Тези истории са за нас - хората от врачанските лозарски могили. Навремето в романа си "Всички и никой" Йордан Радичков ни нарече "вилна зона", но ние така и не станахме такава. Е, мяркат се тук-там някои богаташки двукати къщи, но повечето са тия: малките, схлупените. А сме и гъсто населени, щото преди четири десетилетия тогавашните ни управници натириха всички само в дясно от Оряховското шосе - към Веслешките скали - та да се разшири ТКЗС-то. Е и то не проокопса дип, но това е друга тема. По-важното е, че нас и сега ни има. А ни има, защото е непобедимо чувството ни за хумор.

Ето затова тук са подбрани най-хубавите от многобройните лозарски истории, които са публикувани и в местния и в централния печат. И то преимуществено такива, които показват чепатия ни, "мюзевирски" врачански зевзеклък.

Искрено се надявам, любезни читателю, да ни харесаш такива, каквито сме: може би не съвсем добри, но не и съвсем лоши и готови с усмивка да срещнем всеки удар на съдбата.

Твой приятел:
АВТОРЪТ

Аворът се извинява на своите верни читатели-приятели затова, че твърде късно откри недостатъчната оригиналност на някои от илюстрациите към новата книжка.

Светослав Марков ®