 |
 |
| D I R E C T D E M O C R A C Y |
| ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ЕДНО БЕЗСМИСЛЕНО ТАБУ
Без предисловия : има една недокосваема свещена крава в разбиранията за политиката на съвременното общество, чиито основни принципи дори не се обсъждат - това е Представителната Демокрация. |
| Като че ли за следващите два века прогресът се свързва с неизменното установяване на представителна демокрация и нейното усъвършенстване /избори, право на равен глас, разширяване на избирателните права, избирателни системи и т.н и т.н./ От инструмент - макар и много важен инструмент - от средство, Представителната демокрация се превръща в самоцел. Дотолкова, че често се забравя основното - нейното предназначение е да служи на народното добруване, да подобри живота на хората.
ЗАДАЧАТА, КОЯТО ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ ТРЯБВАШЕ ДА РЕШИ: Стремежът към демокрация или народно управление е хилядолетен, но поне от 2500 години имаме писмени сведения за противоборстващите възгледи и практики, свързани с демокрацията. Не е тук мястото да припомняме древногръцкият произход на термина “демокрация” и подробно да описваме и анализираме демократичното устройство на елинските градове-държави. С две думи - при тяхната т.нар.”Пряка демокрация” всеки свободен мъж може да участва в градските заседания и с равен на другите глас да решава важни въпроси. Внимание! С важното допълнение, че изборът на заемащи обществени длъжности е ставало… чрез ж р е б и й… Разбира се, и ранната Римска република, и свободните славянски и германски общности са познавали тази, като че ли най-естествена форма на демокрация - прякото участие НА ВСЕКИ в решаването на обществените дела /за жените, робите и децата не можело да става дума, разбира се/. Има една несъмнена логика на равенството, която закономерно се опитва да се прояви винаги, когато сравнително еднакво компетентни хора са обединени без особена йерархия. Само че тези ранни форми на Пряка демокрация отстъпват навсякъде под съкрушителните удари на големите авторитарни държави - демокрацията не успява да реши въпроса с народното управление в общности, по-големи от един град. Защото очевидно е, че не можеш да събереш 400 000 души на един площад за да обсъждат и решават държавните дела, още по-малко пък 4 или 40 милиона. Още повече, ако трябва да представляват населението на страна с площ 100 000 или 800 000 кв.км. и съответно да пропътуват стотици километри, за да участват в това начинание. До 18-ти век този въпрос не е решен цялостно /между другото , всички прогресивни мислители и фенове, както бихме казали днес, на народното управление, като Русо и Монтескьо, са разбирали под “демокрация” именно и само Пряката демокрация, не и представителството/. Най-напред в САЩ, после и в Европа, в края на 18 и 19 век представителната демокрация бързо се утвърждава като съвременната форма на управление, която Джон Стюарт Мил, подобно на доста съвременници, описва като “Великото откритие на Новото време…” И наистина, вековната задача като че ли е решена - гласът на народа става чуваем чрез ИЗБОРИТЕ . Всъщност, става дума за една гигантска информационна операция , операция, целяща да ДОБИЕМ ЗНАНИЕ относно определени обществени характеристики /напр., дали общността предпочита за свой представител Д-р Уотсън или Шерлок Холмс…/ Това е задачата, която Представителната демокрация е трябвало да реши. И я решава. САМО ЧЕ НА УЖАСНО СКЪПА ЦЕНА И ДОБИВАЙКИ ДОТОЛКОВА ЗАМЪРСЕН И НЕСИГУРЕН РЕЗУЛТАТ, ЧЕ СТАВА СЪМНИТЕЛНО ДАЛИ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА И СЪОТВЕТНО МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ІІ. НАУЧНИЯТ ИЛИ МОДЕРНИЯТ ПОДХОД |
 |
| ---------------- |
| ---------------- |
|
За науката подобни задачи не са необичайни. Тя измерва разни характеристики на обекти под път и над път, както се казва. И има доказано гарантиран инструментариум за това. За разлика от политиката, Богинята на науката е Истината. Дали да не я предпочетем? Какъв е научният подход и какъв “демократо-мистическият”? Ето как разбираме някаква характеристика на средата научно и как “по демократическому”: Имаме, например, едно езеро, да кажем, Бургаското. Искаме да разберем солено ли е, или сладко /или колко там процента е солта в него/. При научният подход взимаме няколко десетки проби от различни части на езерото и различни дълбочини, изследваме ги и усредняваме резултата. Може би ще ни стигнат 3-4 лаборанта и един работен ден. При “демократо-митическият” сме преследвани от фикс-идеята да изследваме ВСИЧКИ водни молекули в езерото, от всички, дори най-забутаните му кътчета, и после да усредним резултата. Защо не, възможно е. Ще ни трябват просто 600 милиарда колби, съответното количество химикали, банки, ръкавици, и ако останем на 3-4 лаборанта - някъде към 10 милиарда работни дни - не повече от някакви си 30 милиона години /ако не броим съботи и недели/. Е, ако си ви се вижда дълго, може да впрегнем повече лаборанти - нека бъдат, примерно, 50 000 /ще открием няколко института да се изучат, междувременно/ и тогава ще свършим работата в съвсем поносими срокове - само за …3 000 години… Абсурд ли? Може би задачата е сложничка - колби, стъкленици, обучени лаборанти, химикали… Добре, да опитаме с по-проста. Искаме да измерим средната температура на въздуха в град Пловдив по обед. Лесно, нали? Знаете как действа науката - 3-4 души слагат 25 или 50 термометъра на “представителни” места - някои по-нависоко, други до земята -усредняват резултата и ни го съобщават. Но “демократомистиците” имат фикс -идеята да поставят термометри, примерно, НА ВСИЧКИ ПРОЗОРЦИ в Пловдив… 800 000 няма да им стигнат, но хайде от нас да мине, да приемем,че прозорците в този град са само 8 |