English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
Декомунизация > България
  Реабилитация
 


Стенограма на заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на 22 ноември 2007 г. по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители Минчо Спасов, Иван Иванов и Ахмед Юсеин.

...
МИНЧО СПАСОВ:
Законопроектът е кратък. Той касае отстраняване на две, бих ги нарекъл, досега съществуващи несъответствия на действащия закон. Първото от тях, което е визирано, обяснено в § 1, е, че в досегашния текст на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица за начална дата, от която лицата се считат репресирани, се приема 12 септември 1944 г. Ноторен факт е, че голяма част от репресиите са станали още в този 3-дневен период между 9 и 12 септември 1944 г. Аз не можах да намеря нито фактическа, нито юридическа обосновка за това да не се приема 9 септември 1944 г. за начална дата на реабилитацията на тези лица. Голяма част от фактическите действия, които са били предприети през онези мътни години са били от този 3-дневен период. Имало е, знаете, много безследно изчезнали лица, разстреляни и т.н. ...

цялата стенограма >>>


Доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по законопроекта за изменения в Закона за реабилитацията, 4 февруари 2008

№ 853-14-2
04.02.2008г.

ОБЩ ПРОЕКТ!
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ


З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица

(обн., ДВ, бр. 50 от 1991 г., изм., бр. 52 от 1994 г., бр. 12 от 2004 г., бр. 29 от 2005 г., бр. 30 и 81 от 2006 г., бр. 60 от 2007 г.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


§ 1. В чл.1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите "12 септември 1944 г." се заменят с "9 септември 1944 г."
2. В т. 4 след думите "административен ред" се добавя "нелегални по политически причини".

Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1, подкрепя го по принцип по т. 2 и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. В чл. 1, т. 4 накрая се добавя "или са били нелегални".

§ 2. В чл. 2, ал. 1, т. 6 след думите "административен ред" се добавя "нелегални по политически причини".

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. В чл. 2, ал. 1, т. 6 след думите "административен ред" се добавя "и нелегалните".

§ 3. В чл. 3, ал. 2 думите "12 септември 1944 г." се заменят с "9 септември 1944 г."

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.


§ 4. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. Сумите, получени като обезщетение по сегашния ред от лицата, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, се приспадат от пълния размер на обезщетението, на което те имат право по чл. 2, ал. 2."

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
§ 3. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. Правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат."

§ 5. В чл. 9 се създава ал. 5:
"(5) Съпругът /съпругата/ на репресирано лице след смъртта му има право на месечна добавка в размер на 20% от тази по ал.1, съм собствената пенсия."

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
§ 4. В чл. 9 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 22 след думата "ред" се добавя "или са били нелегални".
2. Създава се ал. 5:
"(5) Преживелият съпруг получава към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии добавката по ал. 1".

§ 6. В § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 29 от 2005, изм., бр. 81 от 2006 г.) думите "2007 г." се заменят с "2009 г."

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.

Комисията предлага да се създадат заключителни разпоредби с нов § 6 и § 7 и 8:

"Заключителни разпоредби

§ 6. Исканията за обезщетение на лицата, които са били нелегални или на техните наследници, се предявяват в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.
§ 7. Исканията за обезщетение по § 3 от този закон се предявяват в тригодишен срок от влизането му в сила.
§ 8. Параграф 5 влиза в сила от 1 януари 2008 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ


Становище на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание

№ 753-28-78
13.07.2007

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
политическата и гражданската реабилитация на
репресирани лица
№ 754-01-96 от 04.07.2007 г., внесен от
Минчо Спасов и група народни представители

В заседанието си от 10 юли 2007 г. Консултативният съвет по законодателството - направление "Наказателноправни отрасли", обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица, внесен от М. Спасов и група народни представители и на основание чл. 22 от Правилата за организацията и дейността на Консултативния съвет по законодателството представя своето становище.

I. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗАКОНОПРОЕКТА

Консултативният съвет по законодателството е на мнение, че предлаганите промени в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица са ненужни. Действащият закон осигурява разумна система от способи за установяване и обезщетяване на лица, които са репресирани през периода, за който се отнася този
законопроект.

II. КОНСТИТУЦИОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ЗАКОНОПРОЕКТА

Законопроектът видимо не противоречи на Конституцията на Република България, но е необходимо по-подробно проучване за неговото съответствие с международни договори, които отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 4 Конст. (например с мирния договор след
Втората световна война), за което е необходимо повече време.

III. СЪОБРАЗЯВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА
С МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И ПРАВОТО НА ЕС

1. Вж. т. II.

2. В правото на ЕС няма уредба по въпроси - предмет на
законопроекта.

IV. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА

Разглежданият законопроект съдържа два параграфа. Първият включва две точки, с които се предлага разширяване на приложното поле на действащия закон, а вторият предлага цялостна нова редакция на конкретна разпоредба от него. Както посочихме в т.I, намираме, че предлаганите промени не са необходими.

V. ПРАВНО-ТЕХНИЧЕСКО ОФОРМЛЕНИЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА

Правно-техническото оформление на законопроекта не е съвсем коректно. Езиковата редакция на текста на предлагания нов чл. 6 буди възражения. Законопроектът не съдържа преходни и заключителни разпоредби. Неговото заглавие не съответства на съдържанието му, защото в него не се предвиждат допълнения, а само изменения.

VI. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ

§1
Двете предлагани в този параграф промени са идентични като текст, но с различно обществено значение.

Т. 1
Предлаганата от вносителите промяна цели обявената в чл. 1 ЗПГРРЛ политическа и гражданска реабилитация да се разпростре и върху лица, които според вносителите спадат към категорията репресирани, но в дните 9, 10 и 11 септември 1944 г. В своите мотиви вносителите не се позовават на юридически аргументи. Такива не могат и да се намерят. Например по време на Великата френска революция репресиите на политическа и класова основа са безспорни и много жестоки, но не е известно някога френската държава да е обявявала каквато и да е реабилитация за лица, които са участвали в
тях.

В мотивите към законопроекта се претендира, че "справедливостта изисква тези лица да бъдат включени в обхвата на закона, тъй като те без съмнение са били жертви на комунистическия режим установяван насилствено точно в тези дни" (езиковата форма е
възпроизведена буквално). Консултативният съвет по законодателството е на мнение, че предлаганата редакция има абстрактен характер и не е съобразена с исторически известни факти. По-конкретно, такава промяна не отчита предходното поведение на лицата, които законопроектът обявява за репресирани. А връзката между това поведение и събитията от 9, 10 и 11 септември 1944 г. най-често ще се окаже безспорна. През тези три дни насилствените въздействия от страна на установяващата се нова власт са били насочени преди всичко срещу лица, известни на обществото от онова време като участници в преврата от 9 юни 1923 г., в мъченията и убийствата, които са го последвали, срещу лица, участвали в потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. и последвалите го масови убийства, в събитията след атентата в църквата "Св. Неделя" от 1925 г. и срещу лица, извършвали убийства и други зверства през периода от м. юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. Тези исторически доказани факти безспорно са репресии заради политическите убеждения на жертвите на тези репресии. Ако предлаганото изменение на чл. 1 бъде прието, палачите и главорезите от периода между 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г. ще бъдат политически и граждански реабилитирани. Поне този извод следва от цялостното тълкуване на чл. 1, променен както се предлага. Нещо повече. Участниците в посочените по-горе събития ще бъдат поставени под един знаменател с лицата, репресирани след 12 септември 1944 г. заради техните демократични или либерални политически убеждения. Образно казано, такива личности като Петър Дертлиев или Йосиф Петров ще се озоват в една компания с палачите на демократа Стамболийски, с черните жандармерийски капитани или с печално известния борец Ферещанов. А това сигурно няма да им хареса.

Разбира се, от българския парламент зависи дали справедливостта (така, както е разбрана в мотивите), ще стане част от законодателството на съвременна европейска България, но Консултативният съвет по законодателството смята, че § 1, т. 1 от разглеждания законопроект не трябва да се приема.

Т. 2
Разпоредбата на чл. З, ал. 2 ЗПГРРЛ предвижда получаване на обезщетение от наследници за посочените в нея категории лица, които са станали жертви на определени форми на репресии след 12 септември 1944 г. В случай, че предлаганото изменение бъде прието, то наследниците на участници в преврата от 9 юни 1923 г., в мъченията и убийствата, които са го последвали, на лица, участвали в потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. и последвалите го масови убийства, на участници в събитията след атентата в църквата "Св. Неделя" от 1925 г. и на лица, извършвали убийства и други зверства през периода от м. юни 1941 г. до 9 септември 1944 г., ще получат еднократно обезщетение за неимуществени вреди, които в правото се наричат още и морални вреди. Консултативният съвет по законодателството не споделя такъв морал. Поради това предлагаме и т. 2 на § 1 от разглеждания законопроект да не се приема.

§ 2
1. Предложената нова редакция на чл. 6 ЗПГРРЛ е неясна и ще създаде проблеми при прилагането на закона. Проекторазпоредбата визира "сегашния ред", т. е. този, който се прилага сега и до нейното евентуално приемане. Тази материя обаче е уредена в чл. 2, ал. 2 ЗПГРРЛ. Предвид изложеното предлагаме § 2 от законопроекта да не се приема в сегашната му редакция.

2. Думата "сегашния" трябва да се замени с "досегашния". Бележката не е редакционна, а по същество. Както е отразено и в мотивите към предлагания законопроект, проблемът е да се обхванат случаите на получили обезщетения по реда, съществувал преди приемането на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица. Именно този ред, а не "сегашния", т.е., установения след приемането на този закон, не е включвал всички репресии, а само една по избор, и то не в пълния размер. Освен това, понятието "досегашния ред" е по-широко и ще включи както реда, съществувал преди приемането на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица, така и този, който съществува по време на действието на този закон, включително и след изменението му от 2005 г. с допълването му с новата ал. 2 на чл. 2. Само по този начин ще се постигне целта така, както е формулирана в мотивите към законопроекта.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ:
проф. д-р Красимира Средкова


Извадка от стенограмата на заседанието на Народното събрание на 13 февруари 2008, на което е отхвърлено предложението законопроектът за изменения в Закона за реабилитация да бъде гласуван на второ четене >>>


Стенограма на заседанието на Народното събрание на 20 февруари 2008, второ четене на законопроекта за изменения в Закона за реабилитация >>>

 

"Декомунизация" благодари на народния представител г-н Иван Сотиров за предоставените материали.

 

 

ЗАКОНИ

Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, 19 април 2006

Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, май 2000

Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, 1991

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори  
 
1