Чай на резенчета и картини от вятър,
кристалната планина и сини овце
танцуващи в снега - това е напълно достатъчно!
Виждал ли си снежния леопард?
Не ! Не е ли чудесно ?

Вечерният бриз
плиска водата
в краката на чаплата
Мрежата е за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисъла - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил думите,
та с него да си поговоря !

Обилният сняг потъва в морето
Каква тишина !
Пачукай на небето - вслушай се в звука !

Скалите са там където са - такава е тяхната воля.
Реките текат - такава е тяхната воля .
Човешките същества говорят - такава е тяхната воля .
Сезоните се менят,
небесата изпращат дъжд и сняг,
земята от време на време разтърсва,
вълните прииждат,
звездите светят :
всички те следват собствената си воля .
Да бъдеш означава да изразиш волята си
и така да постигнеш себе си.

ПУСТОТА ВЪВ ФОРМА
...когато недокоснати,
блеещи се капчици роса
покриват алените кленови листа -
погледай тез алени мъниста .

ФОРМА В ПУСТОТА
...оголено дърво
без цвят и аромат
и все пак върху клона вече -
най-нехайна пролет

Седя спокойно,
без да правя нищо,
пролетта идва и тревата
сам - самичка никне.

Ще трябва да понесем мислите си
цяла нощ, докато
бляскавата очевидност, неподвижна,
застане във студа пред нас.

Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.

Плевнята изгоря -
сега
вече виждам луната.

Във планината хладна секват всички грижи
Сърцето - мисли разпилени не гнетят
Лениво дращя по скалата стих,
каквото дойде е добре дошло -
аз съм лодка по вълните.

Десет години лутане
вдън гора.
Днес - буен смях
на брега на езеро.

Стихове в стил "хайку"

Първо съновидение .
Пазя го в тайна и тихо се усмихвам .
Шоу

Ореолът на луната .
Ухание от сливов цвят струи към висините .
Бусон

Колко е малък човекът !
Съвсем не се вижда сред зелените листа .
Бусон

Ярка есенна луна .
Слугата изхвърли сляпо кученце .
Бусон

Под високата луна минавам сам през сиромашкото селце .
Бусон

Продадена крава кротко напуска селцето .
Пролетна мъгла .
Хякучи

Красиво се издига хвърчилото над сиромашката колиба .
Исса

Приспа детето бедната женица и пере под нощната луна .
Исса

Мравешка пътека .
От върховете на облаците слиза .
Исса

Есента на живота ми .
Все си е тази луна, и все пак...
Исса

Тъжно и печално е да се храниш сам, слушайки есенния вятър .
Исса

Ей, почакай, недей да валиш, есенен дъжд !
Наоколо е пълно с щурчета .
Исса

Пролетен дъжд и сред дърветата -пътечка към морето .
Оцуни

Пролетта отминава .
Птиците плачат и в очите на рибите - сълзи .
Башо

Зазорява се !
През мъглата струи гласът на камбана .
Башо

Защо се чувствам остарял през тази есен ?
Годините - птици към облаците .
Башо

Навсякъде отеква шумът на водопада .
Заслушани са мъртвите листа .
Башо

Елате, отдъхнете в хладината, души на покойници .
Шики

Пред вратата на празната къща пее цикада .
Залез .
Шики

Еднодневката умря и падна върху книгата ми .
Шики

Змията отпълзя .
В планината е тихо .
Бели лалета .
Шики

Духа есенният вятър .
Живеем и се гледаме - ти и аз .
Шики

Лотосите са разцъфнали .
Самотно е на малката гаричка .
Шики

Сянката ми броди в сенките на дърветата под зимната луна .
Шики

Божурите !
Пречупих един и тате ми се скара...
Мил спомен .
Тайро

Дълги есенни нощи .
В плясъка на водата чета своите мисли .
Дочику

Рекичката се спотаи под листата на отминаващата есен .
Ширао

Луна сред зимната горичка .
Нощта пронизва до самото сърце .
Кито

Годината свършва .
Крия побелелите си коси от татко .
Ецуджин

По студена и от снега е луната върху побелелите ми коси .
Джосо

Назад в главна