CHT Co.
CHT Co.
|
Pfizer Laboratories:
|
 | Таблетките от 25 мг са с обозначение "PFIZER" от едната страна и "VGR 25" от другата. |
| Таблетките от 50 мг са с обозначение "PFIZER" от едната страна и "VGR 50" от другата. |
| Таблетките от 100 мг са с обозначение "PFIZER" от едната страна и "VGR 100" от другата. |
Лечение на еректилната дисфункция, която представлява невъзможност да се постигне или да се поддържа ерекция на пениса, достатъчна за задоволително извършване на полов акт.
За да бъде ефективна Виагра, необходимо е сексуално стимулиране.
Виагра не е показан за приложение при жени.
За перорално приложение.
Препоръчваната доза е 50 мг и се взема при нужда, приблизително един час преди сексуална активност. В зависимост от ефективността и поносимостта, дозата може да се повиши на 100 мг или да се понижи на 25 мг. Максималната препоръчвана доза е 100 мг. Максималната препоръчвана честотата на приемане е веднъж дневно. Ако Виагра се приема с храна, началото на действието може да се забави в сравнение с приема на гладно (вж. "Фармакокинетични свойства – Резорбция").
Тъй като клирънсът на силденафил е намален при пациенти в напреднала възраст (вж. "Фармакокинетични свойства"), първата приложена доза трябва да бъде 25 мг. В зависимост от ефективността и поносимостта, дозата може да се повиши на 50 мг и 100 мг.
Препоръките за дозиране, описани в "Употреба при възрастни" се отнасят за пациенти със слабо изразено до умерено бъбречно увреждане (клирънс на креатинина = 30 - 80 мл/мин).
Тъй като клирънсът на силденафил е намален при пациенти с тежко бъбречно увреждане (клирънс на креатинина < 30 мл/мин), трябва да се има предвид доза от 25 мг. В зависимост от ефективността и поносимостта, дозата може да се повиши на 50 мг и 100 мг.
Тъй като клирънсът на силденафил е намален при пациенти с чернодробно увреждане (напр. цироза), трябва да се има предвид доза от 25 мг. В зависимост от ефективността и поносимостта, дозата може да се повиши на 50 мг и 100 мг.
Виагра не е показан за приложение при лица под 18-годишна възраст.
В съответствие с известното си действие върху пътя азотен оксид/цикличен гуанозин монофосфат (cGMP) (вж. "Фармакодинамични свойства") е доказано, че силденафил потенцира хипотензивните ефекти на нитратите и поради това едновременното му прилагане със съединения, отделящи азотен оксид (като амил нитрит) или нитрати във всякаква форма е противопоказано.
Препарати за лечение на еректилна дисфункция, включително силденафил, не трябва да се използват при мъже, при които сексуалната активност не е препоръчителна (напр. пациенти с тежки сърдечно-съдови заболявания, като нестабилна стенокардия или тежка сърдечна недостатъчност).
Безопасността на силденафил не е проучена при следните подгрупи пациенти и поради това употребата му е противопоказана до получаване на повече информация: тежко чернодробно увреждане, хипотония (кръвно налягане < 90/50 mm Hg), пресен инсулт или миокарден инфаркт и известни наследствени дегенеративни заболявания на ретината като retinitis pigmentosa (малка част от тези пациенти имат генетични нарушения на фосфодиестеразите на ретината).
Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества.
Преди да се започне фармакологично лечение, трябва да се снеме анамнеза и да се направи физикален преглед, за да се диагностицира еректилната дисфункция и да се определят потенциалните причини.
Преди да се започне каквото и да е лечение на еректилната дисфункция, лекарите трябва да изследват сърдечно-съдовия статус на пациентите си, тъй като при сексуалната активност съществува риск от страна на сърдечно-съдовата система. Силденафил има съдоразширяващи свойства, което води до леко изразено и преходно спадане на кръвното налягане (вж. "Фармакодинамични свойства") и по този начин потенцира хипотензивния ефект на нитратите (вж. "Противопоказания").
Препарати за лечение на еректилна дисфункция, включително силденафил, трябва да се използват предпазливо при пациенти с анатомични деформации на пениса (като изкривяване, кавернозна фиброза или болест на Peyronie) или при пациенти със състояния, предразполагащи към приапизъм (като сърповидноклетъчна анемия, мултиплен миелом или левкемия).
Безопасността и ефикасността на комбинирането на силденафил с други видове лечение на еректилната дисфункция не са проучвани. Поради това прилагането на такива комбинации не се препоръчва.
Проучвания с човешки тромбоцити показват, че силденафил потенцира антиагрегантния ефект на натриевия нитропрусид in vitro. Няма информация относно безопасността при прилагане на силденафил на пациенти с кървене или активна пептична язва. Поради това силденафил трябва да се прилага при такива пациенти само след внимателна преценка на съотношението полза-риск.
Метаболизмът на силденафил се медиира главно от цитохром Р450 (CYP) изоензими 3А4 (основен път) и 2С9 (второстепенен път). Поради това инхибиторите на тези изоензими могат да намалят клирънса на силденафил.
Циметидин (800 мг), инхибитор на цитохром Р450 и неспецифичен CYP3А4 инхибитор, причинява 56% повишаване на плазмените концентрации на силденафил, когато е прилаган едновременно със силденафил (50 мг) на здрави доброволци. Когато единична доза от 100 мг силденафил е приложена с еритромицин, специфичен CYP3А4 инхибитор, при равновесно състояние (500 мг два пъти дневно в продължение на 5 дни), е било получено 182% увеличение на системната експозиция на силденафил (AUC).
Популационен фармакокинетичен анализ на данни от клиничните проучвания са показали намаление на клирънса на силденафил при едновременно прилагане с CYP3А4 инхибитори (като кетоконазол, еритромицин, циметидин). Въпреки че при тези пациенти не е наблюдавано повишение на честотата на нежеланите събития, когато силденафил се прилага едновременно с CYP3А4 инхибитори, трябва да се започне с начална доза 25 мг. Единични дози на антиациден препарат (магнезиев хидроксид/алуминиев хидроксид) не са се отразили на бионаличността на силденафил.
Въпреки че не са провеждани специфични проучвания на взаимодействията с всички лекарствени средства, популационният фармакокинетичен анализ не е показал ефект от едновременното лечение върху фармакокинетиката на силденафил на групи като CYP2С9 инхибитори (като толбутамид, варфарин, фенитоин), CYP2D6 инхибитори (като селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, трициклични антидепресанти), тиазидни и сродни диуретици, бримкови и калий-съхраняващи диуретици, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, калциеви антагонисти, антагонисти на бета-адренорецепторите или индуктори на метаболизма на CYP450 (като рифампицин, барбитурати).
Силденафил е слаб инхибитор на цитохром Р450 изоензими 1А2, 2С9, 2С19, 2D6, 2Е1 и 3А4 (ІІIC50 > 150 microM). Като се има предвид, че максималните плазмени концентрации на силденафил са приблизително 1 microM след препоръчваните дози, малко вероятно е Виагра да промени клирънса на субстратите на тези изоензими.
Няма данни за взаимодействие на силденафил и неспецифичните инхибитори на фосфодиестеразата като теофилин и дипиридамол.
Не са открити значими взаимодействия, когато силденафил (50 мг) е прилаган едновременно с толбутамид (250 мг) или варфарин (40 мг), две лекарствени средства, които се метаболизират от CYP2C9.
Силденафил (50 мг) не е потенцирал удължаването на времето на кървене, причинено от ацетилсалициловата киселина (150 мг).
Силденафил (50 мг) не е потенцирал хипотензивния ефект на алкохола при здрави доброволци със средно максимално ниво на алкохола в кръвта 80 мг/дл.
Обобщаването на данните от следните класове антихипертензивни средства: диуретици, бета-блокери, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІII антагонисти, други антихипертензивни лекарствени средства (вазодилататори и препарати с централно действие), блокери на адренергичните неврони, калциеви антагонисти и алфа-адренорецепторни блокери, не е показало разлики в профила на страничните ефекти на пациентите, приемащи силденафил, в сравнение с плацебо. В специфично проучване на взаимодействията, при което силденафил (100 мг) е прилаган едновременно с амлодипин при пациенти с хипертония, е наблюдавано допълнително спадане от 8 mm Hg на систоличното кръвно налягане в легнало положение. Съответното допълнително намаление на диастоличното кръвно налягане в легнало положение е било 7 mm Hg. Тези допълнителни намаления на кръвното налягане са били от величина, подобна на наблюдаваната при самостоятелно прилагане на силденафил на здрави доброволци (вж. "Фармакодинамични свойства").
В съответствие с известното си действие върху пътя азотен оксид/цикличен гуанозин монофосфат (cGMP) (вж. "Фармакодинамични свойства") е доказано, че силденафил потенцира хипотензивните ефекти на нитратите и поради това едновременното му прилагане със съединения, отделящи азотен оксид (като амилнитрит) или нитрати във всякаква форма е противопоказано.
Виагра не е показана за употреба от жени.
При репродуктивни изследвания върху плъхове и зайци не са намерени нежелани ефекти, свързани с пероралното приложение на силденафил.
Тъй като при клиничните изпитвания със силденафил са били съобщени замайване и промени в зрението, пациентите трябва да знаят как реагират на Виагра преди да шофират или да работят с машини.
Следните нежелани реакции (с честота > 1%) са съобщени при пациенти, лекувани с препоръчваната схема на дозиране по време на клиничните изпитвания:
Сърдечно-съдови: главоболие (12.8%), зачервяване (10.4%), замайване (1.2%)
Храносмилателни: диспепсия (4.6%)
Дихателни: назална конгестия (1.1%)
Сензорни: промени в зрението (1.9%; слабо изразени и преходни, предимно в цветните нюанси, но също и засилено възприятие на светлина и неясно виждане).
При изпитванията с фиксирани дози диспепсията (12%) и промененото зрение (11%) са били по-чести при 100 мг, отколкото при по-ниски дози.
Освен това има съобщения за мускулни болки, когато силденафил е прилаган по-често от препоръчваната схема на дозиране. По време на постмаркетинговото наблюдение има съобщения за приапизъм.
Нежеланите реакции са били от слабо изразени до умерени по характер, а честотата и тежестта са нараствали с дозата.
При изпитванията върху доброволци на единични дози до 800 мг нежеланите реакции са били подобни на тези, наблюдавани при по-ниски дози, но честотата и тежестта са били повишени. Дози до 200 мг не са довели до повишена ефикасност, но честотата на нежеланите реакции (главоболие, зачервяване, замайване, диспепсия, назална конгестия, нарушено зрение) е била увеличена.
В случай на предозиране, трябва да се предприемат обичайните поддържащи мерки. Не се очаква хемодиализа да увеличи клирънса, тъй като силденафил е свързан във висока степен с плазмените протеини и не се елиминира с урината.
Фармакотерапевтична група: Лекарства, използвани при еректилна дисфункция. АТС код: G04BE
Силденафил се използва за перорално лечение на нарушения в еректилната функция. В естествени условия, т.е. при сексуално стимулиране, той възстановява влошената еректилна функция чрез повишаване на притока на кръв към пениса.
Физиологичният механизъм, отговорен за ерекцията на пениса, включва освобождаване на азотен оксид (NO) в кавернозното тяло по време на сексуално стимулиране. След това азотният оксид активира ензима гуанилат циклаза, което води до повишени нива на цикличния гуанозин монофосфат (cGMP), който предизвиква релаксация на гладките мускули в кавернозното тяло и позволява притока на кръв.
Силденафил е мощен и селективен инхибитор на специфичната фосфодиестераза тип 5 (PDE5) на cGMP в кавернозното тяло, която участва в разграждането на cGMP. Силденафил има периферно действие върху ерекцията. Силденафил не притежава директен релаксиращ ефект върху изолирано човешко кавернозно тяло, а има мощно усилващо действие върху релаксиращия ефект на NO в тази тъкан. Когато се активира пътя NO/cGMP, както става при сексуално стимулиране, инхибирането на PDE5 от силденафил води до повишени нива на cGMP в кавернозните тела. Поради това е необходимо сексуално стимулиране, за да може силденафил да окаже очаквания благоприятен фармакологичен ефект.
Проучвания in vitro са показали, че силденафил има между 80 и 10 000 пъти по-голяма селективност за PDE5 в сравнение с другите изоензими на фосфодиестеразата (PDE 1, 2, 3 и 4). По-специално силденафил има над 4000 пъти по-голяма селективност за PDE5 в сравнение с PDE3, сАМР-специфичния изоензим на фосфодиестеразата, участващ в контрола на сърдечния контрактилитет. Има 10 пъти по-голяма селективност в сравнение с PDE6, който участва във фототрансдукционния път в ретината.
Две клинични изпитвания са били специално извършени, за да се установи времето след приема, за което силденафил може да предизвика ерекция в отговор на сексуално стимулиране. При плетизмография на пениса (RigiScan) на пациенти на гладно, средното време на начало на ефекта при пациентите, достигнали втвърдяване от 60% (достатъчно за осъществяване на полово сношение), е било 25 минути (граница 12 - 37 минути) със силденафил. В отделно RigiScan изследване силденафил е могъл да произведе ерекция в отговор на сексуално стимулиране 4 - 5 часа след приемане на дозата.
Силденафил причинява леко изразено и преходно понижение на кръвното налягане, което в повечето случаи не се проявява клинично. Средното максимално понижение на систоличното кръвно налягане в легнало положение след перорално прилагане на 100 мг силденафил е било 8.4 mm Hg. Съответната промяна в диастоличното кръвно налягане в легнало положение е било 5.5 mm Hg. Това намаление съответства на съдоразширяващия ефект на силденафил, вероятно дължащ се на повишаване нивата на cGMP в гладката мускулатура на съдовете. Единични перорални дози на силденафил до 100 мг не са предизвикали съответни клинични ефекти върху ЕКГ на здрави доброволци.
Леко изразени и преходни разлики в разграничаване на цветовете (синьо/зелено) са намерени при някои индивиди с теста за нюансиране Farnsworth-Munsell 100 на 1-ия час след прилагане на доза 100 мг, без доловим ефект 2 часа след приема. Вероятният механизъм на тази промяна в разграничаването на цветовете е свързан с инхибирането на PDE6, която участва във фототрансдукционната каскада в ретината. Силденафил няма ефект върху зрителната острота и чувствителността към контрастност.
Не е намерен ефект върху подвижността на сперматозоидите или морфологията им след еднократно перорално прилагане на дози от 100 мг силденафил на здрави доброволци.
При клиничните изпитвания силденафил е бил приложен на повече от 3000 пациенти на възраст 19 - 87 години. Били са представени следните групи пациенти: пациенти в напреднала възраст (21%), пациенти с хипертония (24%), захарен диабет (16%), исхемична болест на сърцето и други сърдечно-съдови заболявания (14%), хиперлипидемия (14%), увреждания на гръбначния стълб (6%), депресия (5%), трансуретрална резекция на простатата (5%), радикална простатектомия (4%). Следните групи не са били добре представени или са били изключени от клиничните изпитвания: пациенти с операция на таза, пациенти след радиотерапия, пациенти с тежки бъбречни или чернодробни увреждания и пациенти с някои сърдечно-съдови заболявания (вж. "Противопоказания").
При изпитванията с фиксирани дози делът на пациентите, съобщаващи че лечението е подобрило ерекцията им, е бил 62% (25 мг), 74% (50 мг), и 82% (100 мг) в сравнение с 25% при плацебо. При контролираните клинични изпитвания степента на прекъсване на участието в проучването е била ниска и сходна с тази на плацебо.
При всичките изпитвания делът на пациентите, съобщаващи подобрение със силденафил, е бил както следва: психогенна еректилна дисфункция (84%), смесена еректилна дисфункция (77%), органична еректилна дисфункция (68%), пациенти в напреднала възраст (67%), захарен диабет (59%), исхемична болест на сърцето (69%), хипертония (68%), трансуретрална резекция на простатата (61%), радикална простатектомия (43%), увреждания на гръбначния стълб (83%), депресия (75%). Безопасността и ефикасността на силденафил са били поддържани по време на продължителните изследвания.
Силденафил се резорбира бързо. Максималните наблюдавани плазмени концентрации се достигат от 30 до 120 минути (средно 60 минути) след перорално приемане на гладно. Средната абсолютна перорална бионаличност е 41% (граница 25 - 63%). След перорално приемане на силденафил AUC и Cmax се увеличават пропорционално на дозата в препоръчваните дозови граници (25 -100 мг).
Когато силденафил се приема с храна, скоростта на резорбция се намалява със средно забавяне на Тmax от 60 минути и средно намаление на Сmax от 29%.
Средният обем на разпределение в равновесно състояние (Vss) на силденафил е 105 l, което показва разпределение в тъканите. Силденафил и основният му N-дезметил метаболит в кръвообращението са приблизително 96% свързани с плазмените протеини. Свързването с протеините е независимо от тоталните концентрации на препарата.
При здрави доброволци, получаващи силденафил (100 мг еднократна доза), по-малко от 0.0002% (средно 188 нг) от приложената доза е била открита в еякулата 90 минути след приемането.
Силденафил се елиминира предимно посредством чернодробните микрозомални изоензими CYP3A4 (основен път) и CYP2C9 (второстепенен път). Основният метаболит в кръвообращението е резултат от N-дезметилирането на силденафил. Този метаболит има профил на фосфодиестеразна селективност, подобен на силденафил, и мощност in vitro спрямо PDE5 приблизително 50% от тази на изходния препарат. Плазмените концентрации на този метаболит са приблизително 40% от тези на силденафил. N-дезметил метаболитът се подлага на по-нататъшен метаболизъм с терминално време на полуелиминиране от приблизително 4 часа.
Тоталният телесен клирънс на силденафил е 41 л/час с терминална фаза на полуелиминиране от 3 - 5 часа. След перорално или интравенозно приложение силденафил се екскретира под формата на метаболити предимно с фекалиите (приблизително 80% от приложената перорална доза) и в по-малка степен с урината (приблизително 13% от приложената перорална доза).
Здравите доброволци в напреднала възраст (65 години и по-възрастни) са имали намален клирънс на силденафил, което е довело до приблизително 90% по-високи плазмени концентрации на силденафил и на активния N-дезметил метаболит в сравнение с тези, наблюдавани при по-млади доброволци (18 - 45 години). Поради възрастовата разлика в свързването с плазмените протеини, съответното увеличение на плазмената концентрация на свободен силденафил е било приблизително 40%.
При доброволци със слабо изразено до умерено бъбречно увреждане (клирънс на креатинина = 30 - 80 мл/мин) фармакокинетиката на силденафил не е била променена след приемане на 50 мг еднократна перорална доза. Средната AUC и Сmax на N-дезметил метаболита са се увеличили 126% и 73% съответно в сравнение със сравнимите по възраст доброволци без бъбречно увреждане. Поради високата интериндивидуална вариабилност обаче тези разлики не са били статистически значими. При доброволци с тежко бъбречно увреждане (клирънс на креатинина < 30 мл/мин) клирънсът на силденафил е бил намален, в резултат на което AUC и Cmax са се увеличили средно със 100% и 88% съответно в сравнение с наблюдаваните при сходни по възраст доброволци без бъбречно увреждане. Освен това стойностите на AUC и Cmax на N-дезметил метаболита са били значително повишени - 79% и 200% съответно.
При пациенти с леко изразена до умерена чернодробна цироза (Child-Pugh A и B) клирънсът на силденафил е бил намален, в резултат на което AUC (84%) и Cmax (47%) са били увеличени в сравнение с наблюдаваните при сходни по възраст доброволци без чернодробно увреждане. Фармакокинетиката на силденафил при пациенти с тежко увредена чернодробна функция не е била проучвана.
Предклиничните данни от конвенционалните изследвания за безопасност, токсичност при многократно дозиране, генотоксичност, канцерогенност и репродуктивна токсичност не са разкрили специални рискове за човека.
Microcrystalline cellulose, Calcium hydrogen phosphate, Croscarmellose аnhydrous, Magnesium stearate, Opadry Blue (OY-LS-20921), Opadry Clear (Ys-2-19114-A), Purified water
Не е приложимо.
2 години.
Да не се съхранява при температури над 30° С. Съхранявайте таблетките в оригиналната им опаковка, защитени от влага.
Таблетки от 25 мг, 50 мг, 100 мг: блистери Aclar/алуминиево фолио в картонени кутии по 1 и 4.
Не е приложимо.
Да се пази на място, недостъпно за деца.
|
п.к. 1829, София 1000 тел. (359 2) 927 1531, 920 9525, 920 9526 e-mail: cht_co@rocketmail.com |