Идеалната държава на Платон

Създаден още в началото на IV-ти век пр.Хр., платоновият модел на идеалната държава е оказал влияние върху всеки един по-късен опит за изграждане на утопична обществена структура. От несъществуващия остров на Томас Мор до съвременните опити на Маркс или Хитлер - всяко едно от тези “съвършени” държавни устройства може да открие произхода си в Държавата на Платон. Но ако за тях е възможно да се посочи първообраза, след което да се анализират по-късните натрупвания и влиянието на конкретните исторически събития, търсейки произхода на идеалната държава на Платон би трябвало да се обърнем единствено към реалността.

С тази курсова работа ще се опитам да посоча възможният първообраз на платоновия модел, както и вероятните причини за избора на именно това държавно устройство.

Подобен амбициозен план по би подхождал на дисертация, отколкото на курсова работа, ако отговорът на първия въпрос не беше до голяма степен очевиден. Четейки “Държавата” на Платон, всеки би открил приликата на неговия идеален модел с реално съществуващите отношения до V-ти век пр.Хр. в гръцкия полис Спарта. Дори и да не може да се приеме за единствен и буквален първообраз , той без съмнение е “възможен” източник за основните елементи на платоновата Държава. (Колкото до мнението, че съчинението на Платон е “атинска идеализация на египетския кастов строй” - цит.К.Маркс “Капиталът” вж.М.Семов “Политиката - теория и история” С.1984 с.55, трябва да се вземе впредвид, че Египет в периода V-IV век пр.Хр. се намира в пределите на Персийската империя и далеч се различава от кастовия Египет от времето на фараоните. Малко вероятно е Платон да познава в детайли египетското общество десет века преди собственото си време, както и да идеализира моделът на Персийската империя, провалил се в отношенията си с гръцките полиси в нач. на V-ти век пр.Хр., а и явно различен от идеалния модел на Платон).

Че именно Спарта е полисът, който се доближава максимално до идеала на платоновата държава се вижда от следните няколко примера. Като основно изискване за правилното функционниране на полиса според Платон е разделението на труда - земеделецът да се занимава само с земеделие, занаятчията само с занаята си, а войникът (стражата) само със защита на полиса и поддържане на реда - т.е. с управлението. Стражите са значително по-малко в сравнение с останалата част от населението, тъй като “това съсловие, на което подобава да има знание да ръководи и управлява по природа е твърде малобройно”. Никакво смесване между отделните касти не е полезно за държавата, защото тогава нито един от тях не би си вършил работата добре. “Занимаването с много работи, казва Платон, и размяната на трите съсловия помежду им е най-голяма вреда за държавата и с пълно право би могла да се нарече престъпление”. Именно нарушаване границите на кастите е било причина според него идеалният обществен ред - аристокрацията да се опорочи и да се превърне в тимокрация. За прякото управление на държавата се обучават най-добрите измежду стражите. Те трябва да станат мъдреци и философи за да могат да ръководят с разума вместо със страстите си.

Аналогично политическо устройство виждаме и в Спарта до V-ти век пр.Хр. Малобройното съсловие на спартиатите единствено притежава политически права в полиса. Всеки един от тях се занимава единствено с военно дело и физическа подготовка. Каквото и да е друго занимание, е не само позорно, но и абсолютно забранено. Другите две групи на илотите и периеките - основната част от населението на Спарта, като брой, но не и по значение, се занимават само с земеделие, занаяти и търговия, а до оръжие се допускат само периеките и то като леко въоръжени помощни отряди. Спартиатите се обучават главно чрез физически упражнения, болнавите деца се убиват още в най-ранна възраст. Всички живеят в общи казарми още от 6-тата си година. Имуществото им е общо и не се допуска никакво натрупване на богатство и лукс, като дори парите в Спарта, доколкото са необходими в междуполисните отношения, са от желязо.

Същите изисквания поставя и Платон за стражите в своята идеална държава. Абсолютно задължително според него за здравословното съществуване на обществото е общността на всяко имущество, включително жените и децата. Подбора на физически здравите деца, както и общото им възпитание, извършвано от държавата, също са необходими мерки за поддържане на управляващото съсловие. Допълнение към това е изискването на Платон за генетичен подбор на бъдещите родители. “Необходимо е - казва той - най-добрите мъже да се събират обикновено в брак с най-добрите жени, а най-лошите мъже с най-лошите жени, като първите отглеждат поколение, а вторите не отглеждат”. (За тази цел Платон предлага сложна система за уж случаен жребий, който да се разиграва между гражданите, но да бъде фалшифициран от управляващите, така че да се създаде най-доброто поколение без да се предизвикат бунтове.) Не е известно дали спартанците са достигнали до подобна идея, но няма сведения да е била осъществена на практика.

На пръв поглед има противоречие между обучението на спартанските младежи и изискването на Платон управляващите да бъдат философи. Когато описва подготовката им обаче той набляга на физическите упражнения и науките на разума и изцяло отрича поезията, драмата или музиката. “Поезията ,според Платон, е в състояние да вреди на почтените хора с изключение само на малцина”. Този възглед изцяло се застъпва и от спартанските традиции. При цялата си история Спарта оставя за поколенията един единствен творец и то на бойни, хвалебствени химни. По подобен начин и Платон отбелязва, че поети като Омир трябва да бъдат допускани в държавата “доколкото са ценни техните поетични химни за боговете и възхвала на добрите люде”. Вижда се, че обучението на спартанските управници пряко следва препоръките на Платон, поне доколкото му е било възможно.

Ето накратко описанието на идеалното общество: “В добре уредената държава жените са общи, общи са и децата, а и цялото тяхно възпитание, както са общи заниманията им по време на война и мир. А пък царета им са мъже, превъзходни в областта на философията и във военното дело.” “Никой от войниците няма нищо собствено, а къщите са общи за всички” “Никой нищо не трябва да притежава от тия имоти, но като опитни във война и като стражи да получават от другите възнаграждение за своята служба като пазачи във вид на храна за годината, а пък те самите да се грижат за цялата държава.” С това Платон ни дава буквалната картина на спартанското общество, каквото ни е позанато от историческите извори. Единственото, което превръща платоновата държава в идеален модел е съгласието и разума върху които се крепи неговото общество. Така например средството, което Платон вижда за осъществяване на съвършената държава е убеждението и безропотното подчинение пред мъдростта на философите от страна на всички съсловия и отделните граждани. “Нима ако мнозинството от хората узнаят, че ние говорим за тях истината, ще се разсърдят на философите и не ще ли ни повярват, когато твърдим, че държавата в друг случай никога не би благоденствала, освен ако я нарисуват художници, които си служат с божествен пример?” При законите в държавата “всички ще живеят в мир помежду си и няма опасност гражданите да въстанат едни срещу други”. Именно това съгласие не успяват да постигнат спартанците. Изправени пред реалността, в която никой занаятчия не напълно доволен от положението си, нито земеделецът е склонен да изхранва управляващите, нито стражите са съгласни да живеят без комфорт и имущество, те са принудени често да потушават бунтове и всяка година да извършват традиционно масово изтребление на илоти. Борбата между съсловията и несъгласието им относно правата и задълженията им съпътстват цялата спартанска история. Въпреки това, благодарение на запазената непроменена три века конституция на Ликург, Спарта успява за продължителен период да съхрани политическата си система. Максималното ограничаване на външното влияние, предотвратяването и на най-дребната промяна и нарушение на традициите, спред Платон гарантира на държавата благоденствие и разцвет. Това е и принципа, който Спарта следва в развитието си до V-ти век пр.Хр.

Както видяхме идеалната държава на Платон в основните си елементи е в близко сходство със спартанското общество. Самият Платон обаче отбелязва, че дори и да е най-близко до неговия модел, то спада към типа управление, наречено тимокрация. Преходът от аристократичното общество на неговата идеална държава към тимокрацията в Спарта Платон отдава на смесване на различните съсловия и неправилно изчисление на подходящото време за оплождане на подбраните брачни двойки. Това според него води до раждане на “неталантливи и нещастни деца”, които стават лоши управници, които не се грижат за доброто възпитание на следващите поколения. Обществото губи традициите си. Вместо мъдреци поставя да го ръководят честолюбиви и дръзки хора. Стражите тайно се изкушават да трупат богатства и да живеят в лукс, докато накрая земеделците и занаятчиите поробват стражите и започват да вършат тяхната работа. Това е държавата при тимокрацията, каквато е и Спарта по времето, когато твори Платон. През този период (от края на Пелопонеските войни до налагането на новото управление на Александър Македонски в Елада) гръцкия полис е в упадък. Резки промени настъпват в политическото устройство и цялостния ред установен дот този момент в Древна Гърция. Пормените обаче засягат най-силно именно Спарта. Масово се разоряват спартиати, които в немислим до този момент съюз с периеки и илото въстават срещу новозабогателите управници. Опитите да се запази стария ред продължават дълго време и споменът за отминалото държавно устройство продължава да живее, но времето на старата Спарта безвъзвратно е отминало.

Така достигаме и до вторият въпрос поставен като тема на курсовата работа: защо Платон избира именно моделът на Спарта при описанието на своята съвършена държава?
Две са причините, които аз мога да изтъкна. Първо - изорът на Платон е обоснован от приндалежността му към определен политически кръг. Известно е, че Платон е ученик на Сократ. Към него го насочва неговият вуйчо - Критий, който сам е почитател на сократовите беседи. След поражението на Атина в Пелопонеската война, Критий играе важна роля в временното проспартанско управление в Атина на “30те тирани”, а по-късно е убит заради жестокостите които извършва спрямо демократично настроените си съграждани. Друг останал в историята ученик на Сократ е Алкивиад, който макар и за кратко време да е водач на демократичната групировка в Атина, извоюва значителна победа като спартански пълководец. Самият Сократ след свалянето на Критий бил осъден на смърт от атинските си съграждани. Принадлежността на Платон към този кръг от по-широкомислещи атински аристократи, не може да не окаже влияние и върху собствените му политически пристрастия. Разбира се, историческият период, за който говорим е прекалено сложен и наситен с противоречия, за да може да се изчерпи с няколко изречения. Ясно е и,че ако някои от събеседниците на Платон са проспартански настроени, това не би могло да определи политическата му ориентация в спора между Атина и Спарта. Но без съмнение би могло да му даде по широк поглед върху събитията и да го спаси от възможните субективни пристрастия като атински гражданин. Другата причина за възхищението на Платон от строгото спартанско общество, според мен може да се открие в характеристиките на цялата епоха. Унищожаване на старото полисно общество, постоянни борби и противоречия между градовете-държави, краткотрайно създаване на съюзи, последвани от междусъюзнически войни. Продължили около век всички тези сътресения, носят огромно напрежение в цялото елинско общество. Това е епоха наситена със събития и съчиненията на Платон съвсем не са единствените съхранени през вековете съкровища на човешкия разум, които ни е оставила тя. Но замисляйки се за живота през този период, преставаме да се очудваме на мечтата на Платон за стройна държавна организация, строг морал и разбирателство между съсловията, а и между отделните гръцки полиси, защото, когато "воюват помежду си елини, които са приятели по природа, казваме че при такова положение Елада боледува". Подобни събития са накарали и Томас Мор да създаде своята "Утопия", а Хитлер да наложи идеята за "чистата арийска раса". Хаосът в общественото устройство винаги е раждал идеали за ред и строги закони, докато животът в подчинение на силна ръка, железните правила и традиции е създавало мечтатели за свобода и анархия.