Dowload
a continuing BG Air Force history Doc. that isnt finished yet
I have put up a breif article on camo so far.
more stuff to come, like history and tales of bravery of BG pilots.
Dowload
a continuing BG Air Force history Doc. that isnt finished yet
I have put up a breif article on camo so far.
more stuff to come, like history and tales of bravery of BG pilots.
 |
  |
  |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
|
 |
  |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Email tankhunter88@hotmail.com
| 1939-1945 Bulgarian camouflage prewar colors
are typical of most countries of the era. Dark green upper surfaces and
light blue-gray undersides. Viewed from above the aircraft’s colors merge
with the green surface of the earth while when viewed from below the underside
is almost invisible against the sky. With an order from the Headquarters
of His Majesty’s Air Forces (HMAF) on some models as an additional marking
and also for visual determination of the different type of missions assigned
to the aircraft different colors stripes are painted. Yellow stripes for
fighters, light blue for recce aircraft and red for bombers (the red stripe
on the messerschmit was preserved until 1944).
The first modern ME109Es that Bulgaria bought were in original German splinter pattern (adopted in 1940) (dark green and black green on the upper surface. In 1943 in order to strengthen the Bulgarian air defense, 100 French Dewoitine D 520 were delivered, part of them kept their French disruptive camouflage (green brown and gray zones) while others took the German color scheme. MARKINGS: After September 1939, the air force acquired a new combat insignia, in fact this is the old insignia from WWI- a black St Andrews cross on a white square outlined in black, but aesthetically improved. The board identification number of the aircraft is white, and under the wings –black. The fighter units are colored differently, for example, in the 6th fighter regiment in the most elite 3rd wing, the numbers are yellow for the wing commander, white outlined in red for 672nd, green outlined in white for 682 and red outlined in white for 692nd. This has been done since 1943 up to the present day. |
| КАМУФЛАЖИ: Голяма част от самолетите ни в началото
на разглеждания период са с предвоенна украса,
която е стандартна за почти всички страни по това време - тъмнозелена горна част и светлосиньо-сива долна. Погледната отгоре, машината донякъде се слива със зелената земна повърхност, а гледана отдолу, е трудно забележима със светлия си корем на небесния фон. Със заповед на командването на Въздушни на Негово Величество войски (ВНВВ) върху някои модели като допълнителна украса, а и за визуално разграничаване на класовете самолети се изрисуват цветни ивици. От предната част се източва дълъг изтъняващ към опашката шлейф, който при изтребителите е жълт, при разузнавателните самолети е светлосин, а при дивизионните бомбардировачи (РZL-43) - червен. Интересно е, че жълтият шлейф върху "Месершмит 109Е" се запазва до към 1944 г. През 1940 г. България купува от Германия плячкосани, морално остарели чешки и френски самолети. Чешките "Авиа В-71" са в разнообразен камуфлаж. По-голямата част са в зелено с кафяви неправилни петна, но се срещат и машини в чехословашки камуфлаж - кафяви, тревнозелени и светлозелени-сиви вълнообразни петна. След 1940 г. правителството се ориентира към закупуването на немска авиационна техника, която в повечето случаи "прослужва" в нашите ВВ, запазвайки първоначалното си оцветяване. Първите закупени по-съвременни и боеспособни машини "Месершмит 109Е" са в немския камуфлаж от 1940 г. - тъмнозелени и чернозелени редуващи се зони, покриващи горните повърхности на тялото и крилете. Нашите техници му "прекарват" жълтия шлейф и в този вид той се издига за охрана на родното небе. В мемоарите си генерал-майор от авиацията С. Стоянов пише за тези месери от 682-ро ято, базирано на летище Балчик през 1942 г., следното: "Предния ден самолетите бяха боядисани с камуфлажна боя, изпъстрена с цвета на морските вълни." За жалост проведените изследвания не потвърждават тази теза. Всички месери, участвали в защитата на София, са в стандартния немски камуфлаж, описан по-горе, като при следващите модификации С-2, С-4 и С-6 страничните части и вертикалният стабилизатор са изпъстрени с тъмнозелени петна. На някои от тях през зимата се нашарват и бели петна върху тъмнозелената основа, имитиращи снежни преспи на тревна повърхност. През август 1940 г. у нас пристигат закупените от Германия бомбардировачи Dо 17. Тъй като Югославия не разрешава прелитането на военни самолети над нейна територия, вече нашите "Ураган"-и са боядисани в окраската на немската гражданска авиация. След пристигането на цялата договорена партида на пловдивското летище това покритие е измито и отдолу се показват цветовете на Луфтвафе от 1937 г. С този камуфлаж - насечени зелени, кафяви и сиви фигури, някои от "Ураган"-ите участват във военните действия в Македония през есента на 1944 г., но по-голяма част от самолетите с това покритие поради неудобство след ремонт техниците боядисват в изцяло тъмнозелено, в какъвто и цвят са получените "Дорниер"-и от другите доставки. През 1943 г. за подсилване на противовъздушната ни отбрана са доставени 100 френски изтребителя "Девуатин D-520", част от които запазват френския си камуфлаж - зелени, кафяви и сиви редуващи се зони, а другите са с немско оцветяване. Водосамолетите от летище "Чайка" край Варна са боядисани в зелено със синкав оттенък, т.нар. морскосиньо, много добре сливащи се с морската шир. Друг срещан камуфлаж, навярно български "патент", използван във войната срещу германците, в който са боядисани част от "Щуки"-те и "Доган"-ите, а и някои месери е тъмнозелена основа, изпъстрена със светлосини ивици и петна. МАРКИРОВКИ: След септември 1939 г. Въздушните войски приемат нов боен знак. Всъщност това е връщане към знака ни от Първата световна война, т.е. черен Андреевски кръст на бяла квадратна основа, обкантена с тънка черна рамка, но идейно и естетически по-усъвършенстван. Той се поставя в задната част на тялото, а така също и под крилата. След като Германия започна войната на Балканите, за да бъдат уеднаквени маркировките на самолетите ни с тези на Оста, нашето командване прави следните промени. В жълто са оцветени: пръстенът, който се поставя в задната част на тялото пред или след бордовия номер; краищата на крилото (понякога само отдолу); кормилото за завои; при бомбардировачите в началния период предните капаци на моторите и кормилата за завои са в жълто, като при някои "Жерав"-и това оцветяване е заменено с тъмнозелено. След започването на войната срешу нацистите тази маркировка е заменена с бяла, като се среща смесване и на двата вида. Бордовият номер на машината е бял, а под крилото - черен. Изтребителните части са с по-различно оцветени номера. Така например в 6-и изтребителен полк в най-елитния 3-ти орляк те са жълти за командирското ято, бели с червен кант за 672-ро ято, зелени с бял кант за 682-ро и червени с бял кант за 692-ро. Това се прави за по-доброто разпознаване на самолетите при полет и се прилага от 1943 г. Цветни номера имат и "Девуатин"-ите. При по-старите машини бордовият номер освен на тялото се изписва, но в много по-малки размери, на вертикалния стабилизатор. При другите самолети там се поставя бял триъгълник с две цифри, горната е номерът на машината, а долната "хомологационния", т.е. регистрационният й номер. На чешките В-534 и "Авиа В-135" под този триъгълник е щампована в бяло и фирмената емблема. В зависимост от мястото на резервоара там се поставя малък жълт триъгълник с бял кант и черни цифри в средата, показващи служебната маркировка на горивото. Носовата част на самолета (кока на витлото) се боядисва в различни цветове - тъмнозелен, жълт, бял. На по-голяма част от изтребителите, на всички "Щуки" и "Урагани" кокът е изписан с черно-бяла спирала, т. нар. "тербушон". След 9 септември 1944 г. командването на ВВ обсъжда вариант за нов боен знак. Такъв съставят летците от 73-то ято за далечно разузнаване. Официално е приет на 15 март 1945 г. и от тази дата се поставя на бойните ни самолети. Представлява светлочервен кръг с 5-сm бяла околожка. Знакът твърде много напомня този на японската авиация и по тази причина е в употреба само месец и половина, след което бързо бива променен. През централната червена окръжност водоравно се изрисува зелена 10-сm линия с тънък бял кант. Донякъде наподобява инициалите на Отечественофронтовското правителство, така бива и наречен - "ОФ" знак. ЕМБЛЕМИ: За разлика от въздушните си чуждестранни събратя нашите авиатори поизостават в традицията да се създават авиационни емблеми. "Едни гърди" напред в това отношение е 5-и бомбардировъчен полк в Пловдив. През 1940 г. по примера на своите германски колеги някои от офицерите летци, обучавани в Германия, предлагат свои проекти. Те са разгледани в щаба на полка (5-и бомбардировъчен) и се приемат следните емблеми: 1-во ято - черен орел, държащ в ноктите си бомба, на бял щит - автори капитан Т. Колев и инженер С. Кожухаров. 2-ро ято - червено дяволче с тризъбец в ръка, възседнало черна бомба, на бяла кръгла основа - автор поручик Зографов (впоследствие емблемата за по-лесно щамповане се изработва изцяло в черно). 3-то ято - летящ триглав змей, навит около бомба. Според инженер С. Савов, автор на емблемата, бомбата е черна, а тялото на змея е сивосинкаво със зелени и жълти петна на различни места. Трите глави са с червени разтворени челюсти с изплезени езици. Тази емблема била най-трудно изработения шаблон. Докато при всички други случаи тя била поставена от двете страни на самолета, то в 3-то ято се щампова и по спомагателните земни средства. 4-то ято е със символ златен лъв, държащ черна бомба върху бял щит - автор поручик А. Попов. Към 1943 г. след организационните промени в полка и за улеснение при ново боядисване емблемите постепенно изчезват. Друга авиочаст със строго регламентирана емблема е водосамолетното ято. Тя е много оригинална - жълто пате с черни плавници, летящо над морските вълни. Опитът за пресъздаване на емблемата върху Аr-196 "Акула" в авиационния музей в Крумово е доста далеч от оригинала. В 3-ти разузнавателен полк, ятата 333-то и 343-то, въоръжени с Фоке-Вулф FW-189 "Небесно око", имат идентични емблеми - човешко око, като в единия случай то е с червена зеница, а в другия със синя. На архивна снимка върху грамадния за това време Юнкерс Ju-52 "Сова" с български опознавателни знаци се вижда също някаква емблема, но за жалост поради недоброто качество на снимката тя остава загадка. Свои лични емблеми си съставят и отделни пилоти, най-вече изтребители, като Хр. Петров с черния глиган; П. Павлов с черния дявол; Ч. Топлодолски с лъвската глава, а навярно и други. Като любопитен факт би могло да се спомене и изрисуването на крокодилската паст с очички върху дългата муцуна на трофейните сръбски Дорниер Dо-17К "Ураган", която е дело на находчиви техници на 5-о ято от бомбардировъчния полк. Въпросът с емблемите изисква допълнителни проучвания и най-вече архивни снимки, тъй като приемането и изрисуването на такива символи става в повечето случаи без специална заповед и е плод на инициативата на самите летци. Навярно не всичко по засегнатия въпрос се изчерпва с тези редове, но нека те да са началото на по-задълбочено изследване, което би трябвало да заеме полагащото му се място в една новонаписана наша авиационна история. Авторът изказва благодарност на ветерана летец Йордан Пелев и Йордан Андреев за оказаната помощ. Цветни илюстрации: 1. "Авиа В-71", летище Бадем чифлик (Кавала), юли 1941 г. 2. Ме 109Е, 682-ро ято, летище Балчик, 1942-1943 г. 3. Dо 17Р, 4-то ято, летище Пловдив, 1940 г. септември 4. Ju 87D, летище Враждебна, септември 1944 г. Боен знак на Въздушните войски: септември 1939 г. март 1945 г. април 1945 г. Е. Ятни емблеми: отляво надясно 1) 1-во ято (5-и бомб. полк) 2) 2-ро ято (5-и бомб. полк) Водосамолетното ято 3) 4-то ято (5-и бомб. полк) 4) 343-то ято (1-ви разузнавателен полк) - долу Ж. Индивидуални емблеми: 1) Емблема на Христо Петров 2) Емблема на Чудомир Топлодолски 3) Емблема на Павел Павлов 4) 1-во ято (5-и бомб. полк) - първоначален вариант Венцислав ЧАКОВ Илюстрации: авторът Редакцията запазва известни резерви относно знака "изгряващо слънце". Никой от летците-ветерани не помни този знак. Що се отнася до снимката на самолет Пе-2 , тя е некоректна. Самолетите идват (96 броя) през 1946 г., а дори според автора знакът "изгряващо слънце" е съществувал през март - април 1945 г. При това САМО в ятото за далечно разузнаване, намиращо се тогава в Унгария и нямащо самолети "Петляков" Пе-2. Сп. "Клуб КРИЛЕ" Текстове към снимките: 1. "Месершмит" Ме 109G-2 "Стрела" с отличителния знак (т.нар. ОФ-знак), използван от 1945 г. до 1949 г. 2. С този камуфлаж - насечени зелени, кафяви и сиви фигури, някои от бомбардировачите Do 17 "Ураган" участват във военните действия в Македония през есента на 1944 г. 3. Български самолет "Фазан" с опознавателен знак от септември 1939 г. с жълта ивица, опасваща задната част на фюзелажа, и жълто кормило за посока Автор: Венцислав Чаков |
 |
 |